------

Диригентът и композитор Васил Казанджиев започва да композира на десетгодишна възраст. Първите му учители по композиция са Константин Илиев и Добрин Петков. През 1962 г. основава камерния ансамбъл "Софийски солисти", с който концертира с голям успех у нас и в чужбина в продължение на 15 години. От 1985 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на Българската телевизия и радио.

Автор е на голям брой симфонични и камерни произведения. Последната му пета симфония "Вечна светлина" (Lux aeterna) е посветена на талантливия наш диригент Добрин Петков и чиято премиера ще се състои в зала "България" на 19 април.

-------

- Казвате, че Добрин Петков е ваш духовен учител. Неведнъж го наричате светец. Посветихте му петата си симфония „Вечна светлина". На какво се дължи дълбокото ви преклонение пред него?

- Уверен съм, че каквото и да сътворя за Добрин Петков, ще бъде нищожно в сравнение с колосалните измерения на неговата невероятна личност. Въпреки това се осмелих да композирам тази симфония като израз на безграничната ми любов и признателност към него за всичко, което ми е дал. За мен той беше музикант, прероден от 18-и век - от епохата на Бах, Хендел, Хайдн и Моцарт - времето (според мен) на най-извисената човешка нравственост, на божествената духовност. Затова реших трите части на симфонията да носят ренесансово-барокови заглавия. Първата е написана в старинната форма ричеркар (достигнала своя апогей в "Музикална жертва" на Бах). Според мен тя най-добре подхожда с фугообразното си развитие на строгата организация и вътрешна дисциплина на мисълта на Добрин Петков, на неговата сложна, многообразна и същевременно кристално ясна, логична, оригинална концепция за правене на музика. Втората част "Токата" е динамична и стремителна, тя е опит да се изрази изпепеляващата експресия на неговото диригентско изкуство. Най-трудно написах третата част "Мотет" (форма, завещана от акапелната музика на старите майстори), защото усилията ми бяха да намеря с прости и изчистени средства звуковия еквивалент на голямата човешка мъдрост и благородство на душеведа Петков.

- Всеки диригент и композитор по свой начин филтрира през душата си музиката и я превежда на оркестрантите и публиката. Как постигате универсалност за пред публиката?

- Като композитор се стремя към ясна мисъл, стройна и стабилна структура на формата и, естествено, логично и динамично развитие на музиката в моите произведения; а като диригент се стремя да постигна автентична и убедителна интерпретация на творбите, които изпълнявам. Най-важно е всичко да става искрено, непретенциозно и ярко емоционално, за да въздейства.

- Караян твърди, че дирижирането на опери е значително по-трудно от симфоничен оркестър. Така ли е?

- Имах шанса да работя продължително и в трите музикални жанра - опера, камерен оркестър и симфоничен оркестър. Не мога да кажа кой от тях е най-труден - за честния и високопрофесионален диригент всеки от тях според спецификата си е изключително труден. И все пак камерната музика, която е най-прозрачна и изисква лабораторна, детайлна работа, може би е най-трудоемка.

- Твърдите, че изкуството притежава най-голяма съдбовност. А другите човешки страсти - любовта например?

- Да, изкуството определено е най-съдбовно - човек се ражда, за да прави музика - или го можеш, или не! В такъв смисъл то е орисия, обреченост, отговорност и тегоба за цял живот. Любовта също е съдбоносна, бих казал фатална. Влюбеният музикант винаги твори с по-голямо вдъхновение и жар, но това е само в началото. Обикновено след известно време това "болестно" състояние изчезва, но резултатът е раждането на нова вълнуваща творба или силен концерт. Истината е, че изкуството е вечно, а всичко останало е преходно.

- А успявате ли да съхраните съзидателното тайнство на красивото общуване между вас и любимите хора?

- Трудно успявам. Ежедневието и проблемите в живота приземяват и банализират всички добри намерения. Стремя се да съхраня красотата в музиката си.